Въздухът мирише много вкусно, факт. При поемането на храна през носоглътката ароматите на храната достигат до носната лигавица, и усещането за вкус и мирис се допълва.
Миризмите се възприемат от специална тъкан в задната част на носа чрез обонятелен епител. Оттам, посредством нервите, сигналите достигат до мозъка. Всички фактори, които пречат на преминаването на обонятелните сигнали по този път може да доведат до загуба на обонянието.
Миризмите се предават само по въздуха. Носът е този, който ги улавя и чрез нервни импулси ги насочва към лимбичната система за преработване. За разлика от другите сетива – зрение, слух, вкус, тактилни усещания, обонянието не минава през таламуса. Обонятелните нерви достигат директно до обонятелната кора и амигдалата.
Обонятелните клетки могат и постоянно се регенерират.
Ако липсва обоняние, човек ще изпитва ароматен глад, който неминуемо се отразява на психоемоционалното му състояние. Аносмия (липса на обонятелни усещания) може да възникне след остри грипозни състояния и някои състояния на мозъка. Влошаване на обонянието е възможно при работа или живеене в токсична среда, при тютюнопушене, алкохолизъм, травми на мозъка, прием на медикаменти, навлизането на много синтетични миризми в човешкия обсег.
Човек възприема ароматите различно.Тънкото и фино възприемане на ароматите е свързано с обонятелната повърхност. Дясната ноздра предава импулсите на дясната хемисфера, а лявата ноздра на лявата хемисфера. За комплексното възприемане на всеки аромат е необходимо вдишване и през двете ноздри. С лявата ноздра ще познаеш и диференцираш източника на аромата, а с дясната ще го усетиш емоционално.
Ароматните вещества при вдишване променят работоспособността, мускулната сила, дишането и пулса, отразяват се и на другите когнитивни усещания – вкус, слух, зрение. Без аромати светът около нас би бил по-скучен, безцветен и непълноценен.
Обонянието е много важно за човека. Лошата новина е, че намалява средно с около 1% на година. Добрата новина е, че носната епител регенерира постоянно чрез деление, а обонятелната ни памет се развива постоянно.
За обонянието си се замисляме, когато започваме да усещаме живота си не толкова цветен, сигурен или ароматен. Да се радваш с пълно сърце на току-що окосената трева, да усетиш аромата на току-що откъснатата праскова, да отличаваш аромата на всеки плод, да усетиш аромата и приготвиш блюда с пресни зеленчуци е дар, за който е желателно да се грижиш.
Добрият ти приятел, твоят нос, се грижи за това да откриваш всеки ден живота в неговата ароматна магичност, погрижи се и ти за него, защото освен, че намалява с възрастта, има много невидими фактори, които могат да го нарушат чувствително. А обонянието е свързано с качеството ти на живот. “Мирише ми на детството, колко е топло и уютно, мирише ми на мама” – това е емоционалният заряд, с който ни дарява обонянието в ежедневието, онзи емоционален фон, без който не бихме се чувствали уютно и спокойно.
Всеки човек има свой индивидуален ароматен код, специфичната миризма, с която може да бъде разпознат между многото хора. Личният, уникален и много специфичен аромат се отделя от мускусните жлези. Това се отразява и на социалния, и личния ни живот.
Всичко в природата е в синхрон, и обонянието е много важна частица от този съвършен баланс. Грижи се за него, за да имаш цветен живот, с много нюанси и красиви спомени.
